АЗ СЪМ РУСКИЯТ ОКУПАТОР!

 

 

Здравейте. Аз съм руският окупатор!
Просто такава ми е професията. По исторически причини.


Аз окупирах Сибир.
Сега там добиват нефт, газ, алуминий и още купища полезни неща. Сега там има градове с многоетажни блокове, детски градини, топла вода и болници. Сега там не може жена да бъде продавана за връзка самурени кожи, както е било, преди да дойдат руснаците.

Аз окупирах Прибалтика.
Построих там заводи и електространции. Вместо техните колиби със сламени покриви. Прибалтика по мое време произвеждаше качествена радиотехника и автомобили, беше прочута с парфюмите и кремовете си.
Но ме помолиха да си отида от Прибалтика.
Сега там правят консерви шпроти, а по-голямата част от трудоспособното население чисти клозетни чинии в Европа.

Аз окупирах Средна Азия.
Построих там канали, заводи, космодруми, болници и стадиони. По мое време там строяха космически ракети и самолети, нефтогазово и химическо оборудване, добиваха мед, нефт и злато, отглеждаха пшеница и памук за целия Съветски съюз.
Помолиха ме да си отида от Средна Азия.
Сега там получават американски заеми, отглеждат коноп и опиумен мак, а половината от трудоспособното население дойде да работи като портиери или по строежите на бившите окупатори.

Аз окупирах Украйна.
Там също построих заводи и електростанции, мостове и фабрики, мини и университети. Украйна произвеждаше авиационни двигатели, кораби, танкове и автомобили.
Помолиха ме да си отида от Украйна.
Сега там произвеждат майдани в индустриални количества. Друго вече нищо не произвеждат, но са уверени, че Европа ги чака с разтворени обятия. 

 


Обаче знаете ли какво?
Омръзна ми да се извинявам, че съм окупатор. Според някои аз съм окупатор. Такъв съм роден. Зная по-добре устройството на автомата „Калашников“ от устройството на агрегата за доене. Аз, според някои, съм агресор и кръвожаден изрод. Ами, тогава: страхувайте се! За това имате следните причини.

Аз 300 години живях под монголо-татарска власт – но къде са сега монголо-татарите?
Аз изгорих Москва, за да не я оставя на Наполеон Бонапарт – но какво се случи после с Бонапарт?
Аз бях в окопите при Волоколамск, в Сталинград и горях в танк под Курск: и разбирах, че е невероятно трудно, почти невъзможно да спрем немците, обаче няма друг изход: е, къде са сега онези немци, къде е техният насран Хитлер?
Аз съм окупатор, но в цивилизованата Европа явно не знаеха това, затова при мен идваха всички, на които им хрумнеше. Турци, англичани, поляци, немци, французи… Земя имаше за всички – по 2,5 квадратни метра за всеки. Вярно, американците ги е страх да дойдат, надяват се на ракетите си и на петата колона, но ние имаме земя за всички, и още хартиса.
Аз бях, съм и ще бъда руски окупатор.

Чуждо не ми трябва, но своето няма да дам никога и никому.
Не ми трябва вашата лицемерна „свобода“, която се свежда до освобождаване от човешкото у себе си. За да бъда човек, не ми трябва вашата гнила демокрация, чужди са ми вашите двулични понятия и всичко онова, което вие наричате „западни ценности: педерастията, травеститите, педофилията и всякакви подобни извращения, пороците, измамата и безкрайната алчност.

Аз имам други интереси. За руския човек са по-интересни космосът, образованието, медицината, науката и развитието на творческите способности на всеки човек.

На руския човек му харесва да изгражда.
Вежливо предупреждавам за последен път!
Не заставайте срещу мен – защото аз строя мир, обичам мира, но умея да воювам по-добре от всички!
Аз съм руснак! Аз се изморих!
Изморих се да се извинявам, да нося измислена отговорност, изморих се да се срамувам, да ме клеветят и да си мълча!
За какво да се извинявам?
За това, че премахнахме робовладелския строй в Азия?
За това, че Латвия, Литва и Естония бяха привилегировани в сравнение с всички останали?
За това, че докато отбранявахме Порт-Артур, загубихме 15 хиляди войници, а японците – 110 хиляди?
Затова, че докато отбраняваха Петропавловск-Камчатски през 1854, 1000 опълченци загубиха 40 души и отблъснаха атаката на 3 пъти по-многоброен враг, изпратиха в гроба или в болници 400 противници, а техният командир – англосакс, се застреля?
За това, че освободихме Кипър, Гърция и България от турско робство?
За това, че не позволихме на турците да довършат сърбите?
За това, че в Афганистан се сражавахме срещу терористи, организирани и финансирани от САЩ, загубихме 15 хиляди и ликвидирахме 200 хиляди от същите терористи, срещу които сега воюват и самите Щати?
За това, че 90 десантници не позволиха на 2500 терористи да превземат кота 776 – и там загинаха 84 руснаци, но ликвидираха 400 терористи?
За това, че 2 батальона джихадистки наемници в Грозни не успяха да унищожат един-единствен отряд от майкопската бригада?
За това, че Съветската армия освободи Европа от нацизма?

Може би трябва да се извиня за Баязет?
За Брестката крепост?
За „атаката на мъртъвците“?
За ескадрения миноносец „Новик“?
Или за лидера „Ташкент“?
А може би трябва да се извиня на монголците, защото сме се освободили от тяхното иго?
Или заради Александър Невски, защото потопил европейските рицари на дъното на Чудското езеро?
Заради това, че руската княгиня Анна Ярославна през 12-ти век научила Европа да използва вилица и успяла да я накара да се къпе поне един път месечно, а не веднъж на половин година?

Може би трябва да се извиня за 9-та парашутно-десантна рота на 345-ти гвардейски отделен парашутно-десантен полк, която защитаваше кота 3234 в Афганистан?

Въобще, за какво аз, като руснак, трябва да се извинявам?
За това, че независимо от всичко, ние, за разлика от Запада, сме запазили своята чест, гордост и човеколюбие?
За това, че нашите управляващи не позволяват да бъдем принизени до нивото на Сомалия, каквато е целта на Запада?
За това, че моите прадеди изхвърлили японците и американците от Далечния Изток?

Аха, разбрах…
Трябва да се извиня за това, че немитата, затънтена и необразована Русия даде на света Толстой, Херцен, Горки, Гогол, Достоевски, Тургенев, Куприн, Булгаков, Пушкин, Лермонтов, Репин, Шишкин, Айвазовски, Ломоносов, Чернишевски, Гагарин, Корольов, Циолковски, Крилов и т. н.!
Така е, изморих се. Аз съм руснак и се изморих да се извинявам, че съм руснак. За това, че съм наследник на онези, които са си заковавали щита върху портите на Константинопол, които са разрушили Римската империя, които са усвоили 1/6 от земната суша, които са спасили Европа от татаро-монголите и фашистите, които са превземали веднъж Париж, Виена, Будапеща, Варшава и три пъти Берлин, чиито бойни кораби са спасили САЩ от Британия (да, и това го има!)…

Още много може да се изброява. Всяка държава има страници в историята си, с които може да се гордее, но, кой знае защо, само Русия трябва да се притеснява от своята история и да посипва главата си с пепел! И то пред кого? Пред Европа, която унищожила инките, ацтеките, маите и северо-американските индианци, изгаряла живи хора, изклала половината Африка, а другата половина продала в робство?!

Просто повече няма да се извинявам. Време е да се научим да се гордеем, че сме такива, каквито сме!
Аз съм руснак и искам моите деца да се гордеят със страната, в която са родени!
С уважение: руският окупатор!

Алек Иванов

Анонимен автор

Вашият коментар