ЗАЩО ТОЛЕРИРАМЕ ТОВА?

NovaZora

Източник: http://www.zora-news.com

автор: Джон ПИЛДЖЪР

 

 

Скалата на нашата индоктринация, пише Харолд Пинтър, е “брилянтен, даже остроумен и крайно успешен акт на хипноза”, сякаш истината “никога не се е случвала, дори докато се случва”.

Всяка година американският историк Уилям Блум публикува своето “преработено и допълнено резюме на американската външна политика”. Трудът показва, че от 1945 г. насам САЩ опитват да свалят повече от 50 правителства, много от които са избрани демократично; грубо се намесват в изборите в 30 държави; бомбардират цивилното население на 30 страни; употребяват химически и биологични оръжия и опитват да убият чуждестранни лидери.

В много случаи Великобритания е разглеждана като сътрудник. Степента на човешкото страдание, да не говорим за престъпността, е слабо призната на Запад, въпреки наличието на най-развитите комуникации в света и формално най-свободната журналистика. В резюмето се казва, че най-многобройните жертви на тероризма, “нашия” тероризъм, са мюсюлмани – факт, който не се изрича на глас. Казва се още, че екстремният джихадизъм, довел до 11 септември (2001 г., когато бяха срутени кулите близнаци на СТО. – Бел. ред.), подхранван като оръжие на англо-американската политика (операция “Циклон” в Афганистан), е подтиснат. През април американският Държавен департамент отбеляза, че след операцията на НАТО през 2011 г. “Либия се превърна в свърталище на терористи”.

Името на “нашия” враг се променя през годините от комунизма до ислямизма. В по-общ план това е всяко общество, независимо от западните сили, което е окупирало стратегически полезна или богата на ресурси територия, или общество, което просто предлага алтернатива на американската доминация.

Лидерите на тези нации-пречки обикновено яростно са изблъсквани настрана. Такива лидери са демократът Мохамед Мосадък в Иран, Арбенц в Гватемала и Салвадор Аленде в Чили. Някои лидери са убивани като Патрис Лумумба в Демократична република Конго. Всички те са подложени на западна медийна кампания за очерняне. Помислете за Фидел Кастро, Уго Чавес, а сега Владимир Путин.

Ролята на Вашингтон в Украйна е различна само по последиците за останалата част от света. За първи път след управлението на Рейгън САЩ заплашват да поведат света към война. Предвид военните бази на НАТО в Източна Европа и на Балканите, последната “буферна зона”, граничеща с Русия – Украйна, е разкъсвана от фашистки сили, подхранвани от САЩ и ЕС. Сега ние, на Запад, подкрепяме неонацистите в държава, където украинските нацисти подкрепиха Хитлер.

След организирането на преврата през февруари срещу демократично избраното правителство в Киев планът на Вашингтон да завземе историческата руска военноморска база в Крим се провали. Руснаците се защитиха, както са постъпвали срещу всяка заплаха и инвазия от Запада в продължение на почти един век. Военното обкръжение на НАТО се засилва, наред с дирижираните от САЩ атаки срещу етнически руснаци в Украйна. Ако Путин може да бъде провокиран да им се притече на помощ, неговата роля на предварително ръкоположен “парий” ще оправдае управляваната от НАТО партизанска война, която вероятно ще се разпространи и в самата Русия.

Вместо това Путин разбърка войната отчасти като поиска уреждане на проблема с Вашингтон и ЕС, като изтегли руските войски от украинската граница, и като призова етническите руснаци в Източна Украйна да се откажат от провокативните референдуми. Тези рускоговорещи и двуезични хора, които представляват една трета от населението на Украйна, от дълго време се стремят към демократична федерация, която отразява етническото разнообразие в страната и която е както автономна от Киев, така и независима от Москва. Повечето от тези хора не са нито “сепаратисти”, нито “бунтовници”, както ги наричат западните медии. Те са граждани, които искат да живеят сигурно в родината си.

Подобно на руините в Ирак, Украйна е превърната в тематичен парк на ЦРУ, управляван лично от директора на му Джон Бренан в Киев. Паркът разполага и с десетки “специални отряди” от ЦРУ и ФБР, които съставят “структура за сигурност” за свирепи атаки срещу противопоставилите се на февруарския преврат. Гледайте видеото и прочетете разказите на очевидците на клането в Одеса този месец. Фашистки главорези, докарани с автобуси, изгориха Профсъюзния дом, убиват 41 души, блокирани вътре. Вижте как милицията стои настрани.

Един лекар описва как опитва да спаси хора, “но бях спрян от проукраински нацистки радикали. Един от тях ме избута грубо, като обеща, че скоро мен и другите евреи от Одеса ще ни сполети същата съдба. Това, което се случи вчера, го нямаше и по време на фашистката окупация в града ми през Втората световна война. Чудя се защо целият свят мълчи”.

Когато Путин обяви изтеглянето на руските войски от границата, секретарят на Националния съвет по сигурността и отбраната Андрей Парубий, който е и един от основателите на фашистката партия “Свобода”, заяви, че атаките срещу “бунтовниците” ще продължат.

В стила на Оруел пропагандата на Запад се обърна срещу Москва, като съобщи, че тя “опитва да дирижира конфликта и провокацията”, по думите на Уилям Хейг. Неговият цинизъм пасва на гротескните поздравления на Обама към ръководството на военните след преврата за “забележителната сдържаност” след клането в Одеса. Военното ръководство, казва Обама, е “надлежно избрано”. Някога Хенри Кисинджър беше казал: “Важно е не кое е истина, а кое се възприема за истина”.

В американските медии зверството в Одеса се омаловажава като “мрачен момент” и “трагедия”, в която “националисти” (неонацисти) нападат “сепаратисти” (хора, които събират подписи за референдум за федерална Украйна).

Вестник “Уолстрийт Джърнал” на Рупърт Мърдок осъди жертвите със заглавието: “Според правителството, смъртоносният пожар в Украйна вероятно е дело на бунтовнците”. Пропагандата в Германия е чиста “студена война”. “Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” предупреждава своите читатели за “необявената война” на Русия. За германците е иронично, че Путин е единственият лидер, който осъжда засилването на фашизма в Европа през 21 век.

Популярна баналност е, че “светът се промени” след 11 септември. Какво обаче се промени? Според големия Даниел Елсбърг (бивш служител на Пентагона, който оповестява секретна информация за лъжите на американското правителство относно войната във Виетнам. – Бел. ред.), във Вашингтон е извършен тих преврат и сега на власт се шири милитаризмът. В момента Пентагонът провежда “специални операции”, тайни войни, в 124 държави.

У дома нарастващата бедност и загубата на свобода са историческите последствия за една държава в постоянна война.

Като прибавим риска от ядрена война, въпросът е: Защо толерираме това?

Вашият коментар