Втренчен поглед на кюстендилски синигер

Въпреки, че не е за вярване, ще ви разкажа..

Седя аз пред екраните, за да не пропусна нещо кон-гениално в мрежата и нещеш ли, чувам на прозореца леко почукване. Отначало мислех, че това е шнурчето на щората, но тя беше изтеглена прилежно встрани и явно шума идваше от нещо друго. Вгледах се по-внимателно и … синигер. Гледа ме право в очите и от време на време приклеква. Хайде стига бе! Какво иска тази птичка от мен, да не би да е на някой съсед, дресиран домашен любимец?

Гледам синигера, той ме гледа… аз го гледам…той ме гледа..

Изведнъж разбрах, този поглед на Кашпировски не можеш да го сбъркаш, иска да ми внуши нещо…ама какво?

– Какво пиле? Какво си се втренчило в мен?

Изведнъж в главата ми се появи образ. Отначало беше неясен, сякаш в мъгла, но постепенно се изясни и започнах да разпознавам силует…даааа..силует на жена със средно дълга сламена коса (купа сено) .. аха, та това е …уфффф, как се казваше онова плямпало от парламента… Мааааа…нометрова? Не! Маааа..рмотова? Не. Маааа..хидефран? Ееее! Мааа..нгалова? Остави, явно не ти е ден!

Ебати синигера! Как го прави? Ще се побъркам!

– – –

Та, това исках да разкажа. Така и не се сетих за името на жената, която синигера ми инспирираше в образ… сещам се само, че тя беше от Кюстендил… ама продължавам да не се сещам как се казва. Нямам спомен и за цици, които евентуално да са били нейни. Много объркан ден!

Ееее? Ако може някой да помогне с името, ще бъда благодарен!

 

P.S.

Забравих да кажа, че освен образа, синигерът ми внушаваше и името на едно комплексно съединение: „натриев-хекса-хидро-окиси-алуминат“. Тоя синигер сигурно е маскирано извънземно!

..и снимка ми показа, ама аз ТЕЯ не ги познавам:

Внушен образ от един синигер

 

 

 

Вашият коментар