Защо изборите в ДНР и ЛНР са законни

източник: vestnikataka.bg

Защо изборите в ДНР и ЛНР са законни

Магдалена ТАШЕВА,

Депутат от АТАКА и международен наблюдател на изборите на 2 ноември 2014 г.

„Войната ще свърши, когато Киев осъзнае, че Донбас си е отишъл завинаги.“

(Из прокламацията на ЦИК на ДНР)

Според нормите и стандартите на международното право изборите за президент и парламент, които се проведоха на 2 ноември 2014 г. в самообявилите независимост Луганска и Донецка народни републики, са честни и законни. Ето защо.

1. Народите и части от тях имат право на самоотбрана. Те имат право да се самоорганизират в паравоенни формирования, за да се защитят от агресията на своето (централно) правителство или от агресията на външна сила. Съвременното международно право разглежда партизанската война като правомерна форма на въоръжена борба против всеки агресор – външен или вътрешен. Съгласно Първия допълнителен протокол, приет през 1977 г. към Женевските конвенции (1949 г.) участниците в такава борба са правомерни комбатанти (бойци).

Платените наемници обаче не са. Те са лица, които не са граждани на страната, намираща се в конфликт, но участват във фактическите военни действия, ръководейки се главно от лична изгода.

Тоест, опълченците на Донбас са правомерни комбатанти, а наемниците на американските частни военни фирми като „Грейстоун“, частните армии, сформирани от олигарси като Игор Коломойски (батальон „Донбас“, батальон „Днепър-1“ и пр.), както и американските военни инструктори, например US-генералът Ранди Алън Кий, който в края на юли бе ранен в източна Украйна, докато ръководеше „Анти-терористичната операция“ (АТО) срещу народа на Донбас, а няколко негови сънародници – убити, са нелегитимни комбатанти.

Нарушители на международното право са САЩ и тяхното марионетно правителство в Киев (Виж “Ukraine Crisis: Transcript of Leaked Nuland-Pyatt Call”, BBC, 7 Feb, 2014). Народът на Донбас е в правото си да се отбранява срещу тях.

2. Императивен принцип в обичайното международно право е волята на народите и части от тях на самоопределение. Той е регламентиран с две резолюции на ООН – Декларацията за основните принципи на международното право от 1970 г. и Декларацията за предоставяне независимост на колониално потиснатите народи от 1960 г. Потвърден е и в решения на Международния съд на ООН в Хага. Последното се отнася до признаване правомерността на едностранната декларация за обявяване независимостта на Косово.

Примерите за позоваване и прилагане на този принцип са много. Например на него се позовават редица народи като палестинския, кюрдския, той засяга редица територии като Косово, сега Крим, свързан е с държавни преобразования като разпадането на Съветския съюз, Чехословакия, Югославия, и с претенции за независимостта на някои области в Испания и други държави в Европа, като например Шотландия“, пише проф. Емил Константинов, преподавател по международно право и международни отношения в СУ „Св. Климент Охридски“. 

„Съдържанието на този принцип включва правото на всеки народ, или дори на част от него, да се самоопредели по начин, който той счита за подходящ, включително и да създаде своя независимо държава. Прилагането му е процес. Необходимо е народът да оформи своя воля, която се проявява от създадени от него органи в определена територия, на която народът и създадената от него организация осъществяват все по-ефективен контрол. Ако подобна възможност отсъства, народът има право с борба, включително и въоръжена, да осъществява това свое право. Дори държавата, която потиска правото на самоопределение, се смята за агресор, а народът, който се бори, има право на индивидуална и колективна самоотбрана. Това е така, защото международното право вижда в него и в създадената организация ядрото и наченките на новосъздаваща се държава и му предоставя много от основните права, които имат държавите. Създадената по този път държава е суверенна с факта на своето появяване. Признаването й от други държави няма конститутивно значение за суверенното й съществуване, както е примерът с Косово и Северен Кипър.“  (Е. Константинов. „Международноправният контекст на кризата около Украйна“, сп. „Правен свят“, 21 март 2014 г.)

Имаше ли основания народът на Донбас да започне партизанска война, за да се защитава? Да, имаше, защото:

Агресията срещу украинските руснаци предизвика хуманитарна катастрофа

 

2 септември 2014 г., град Енакиевио (ДНР). Обстрел на мирно население от Украинската армия. Детето (с раницата) е разполовено.

Тази агресия започна още в края на 2013 г., когато ораторите на киевския Майдан набелязаха рускоезичното население на Донбас за своя главна мишена. Те наричаха народа на Донбас „колоради“ (колорадски бръмбъри), „москали“, „кацапи“ и убеждаваха своите зрители, че в този индустриален район, който от десетилетия храни цяла Украйна, са останали само „проститутките, пияниците и крадците“. Всичко кадърно било емигрирало на Запад. Газовата олигархиня Юлия Тимошенко казваше, че иска да ги избие с ядрено оръжие. Тези изявления дадоха тон за погроми над рускоезичното население на Украйна. Модели за подражание на неонацистката организация Десен сектор и сродните й партии „Свобода“, „Тризъбец“, „Белия чук“ и пр. станаха Степан Бандера, Роман Шукевич и други членове на галицийското ръководство на  Организацията на украинските националисти(ОУН) и в частност на украинското военно подразделение «Нахтигал» в състава на чуждестранните легиони на Вермахта (1941 – 1942).

Други убийства на непълнолетни в Енакиево при обстрел на училище от Украинската армия.

В нощта на 20 срещу 21 февруари 2014 г. между дясната опозиция и легитимната власт бе постигнато споразумение, на което присъстваха външните министри на Франция, Германия и Полша, съответно Лоран Фабюс, Ханс-Валтер Щайнмайер и Радослав Сикорски. Споразумението предвиждаше президентът Виктор Янукович да възстанови до септември 2014 г. конституцията, приета от Оранжевата революция (2004 г.), според която Украйна е парламентарна република; да насрочи избори не по-късно от декември 2014 г.; да даде амнистия на майданстващите десни (чиито жертви сред цивилното население са не по-малко от 500. Да подчертаем отново – споразумението бе подписано от лидерите на дясната „опозиция“, които получаваха нареждания от американския посланик Джефри Пайът и гастролиращите на киевския Майдан американски сенатори като Джон Маккейн и висши служители като Виктория Нюланд – помощник на държавния секретар по въпросите на Европа и Евразия.

Само няколко часа след подписването му комендантът на Майдана Андрий Парубий (съосновател на „Социал-националистическата партия“ и по-късно на партия „Свобода“ заедно с Олег Тягнибок) и главатарите на Десен сектор Дмитро Ярош и Александър Музичко (Сашко Белия) обявиха споразумението за недействително и дадоха заповед за залавянето на президента Янукович и неговото правителство. Бандите на Майдана нападнаха за пореден път държавните институции, гориха архиви, убиваха произволно попадналите на пътя чиновници и полицаи. На 22 февруари стана ясно, че президентът Янукович, премиерът Никола Азаров и останалите министри са избягали от Киев, за да спасяват живота си. С гласовете на десните проамерикански партии „Баткивщина“, „Удар“ и „Свобода“, плюс дезертьори от Партията на регионите за и.д. президент и главнокомандващ бе назначен Александър Турчинов (председател на „Блока на Юлия Тимошенко“), а за премиер – Арсений Яценюк, фаворитът на г-жа Нюланд.

Започна терор над рускоезичното население. Бандите на Сашко Белия нахлуваха в домовете и избиваха цели семейства, а имуществото им ограбваха. В Ю Тюб има видеозаписи на обезглавяване на украински руснак пред семейството му – в кухнята! Какво правят с жената и детето, преди да ги убият, оставям на въображението на читателите – нямам сили да го разкажа. Стигна се дотам, че Сашко Белия трябваше да бъде убит от съмишлениците си в правителството, за да не носят отговорност за неговите изстъпления.

На 2 май в Дома на Профсъюзите в Одеса бяха избити и изгорени над 110 мирни жители.

2 май 2014 г., Одеса. Част от изгорените с горелки трупове на мирни жители в Дома на профсъюзите.

Онези, които се опитваха да скочат от прозорците на горящата сграда, бяха разстрелвани от изроди като печално известния Сотник Микола. Клането бе ръководено от Андрий Парубий, по това време председател на Съвета за сигурност и отбрана към украинския президент. Този нацист газеше кръв до коленете, поради което на 7 август неговите кукловоди във Вашингтон бяха принудени да му подадат оставката – за да не берат срам пред европейските си партньори.

Касапинът от Одеса Андрий Парубий – комендант на Майдана, издигнат след преврата до председател на Съвета по национална сигурност на Украйна. (Партия „Свобода“). Той е командвал „операцията“ по масовото убийство на 116 души в Дома на Профсъюзите в Одеса.

В рамките на АТО бяха избити над 4000 мирни жители на Югоизтока.  Жилищните квартали на градовете в Донбас бяха обстрелвани с миномети и артилерийски огън. Киев използваше кластерни и фосфорни бомби срещу селата, констатира ОССЕ. Но ОССЕ разкри и нещо още по-чудовищно – масови гробове, в които повечето трупове са на жени и деца. Изплува картината на съзнателен, планиран геноцид. Целта беше руското население на Донбас да бъде прогонено или избито, за да могат американските и западноевропейските корпорации да заграбят природните ресурси на областта. (Виж „В Украйна се води първата шистова война“, в. „Атака“, 25 юли 2014 г.)

Геноцидът може да се смята до голяма степен за успешен. До края на май в присъединилия се към Русия Крим нахлуха 5000 бежанци. На 5 август Ройтерс съобщи, че през източната граница в Русия са преминали 730 хиляди украински бежанци. Общият брой на бежанците към 31 октомври надхвърля 1.2 милиона.

Иначе казано, условията за обявяване на независимостта на Донбас – така, както са регламентирани в международното право – отдавна бяха назрели. Донецк и Луганск даже твърде дълго чакаха.

Следователно непризнаването на Донецката народна република (ДНР) и Луганската народна република (ЛНР) от Украйна, САЩ, ЕС или България не отнема правото им на съществуване.

3. Провеждането на избори за законодателна власт и лидери на ДНР и ЛНР бяха ДОГОВОРЕНИ с Киев и подписани от украинската страна на 5 септември 2014 г. в Минск. В преговорите Украйна, представлявана от експрезидента Леонид Кучма (натоварен с тази функция от президента Порошенко) преговаряше с лидерите на съпротивата в двете самообявили се за независими републики, премиерите Александър Захарченко (ДНР) и Игор Плотницки (ЛНР), с посредническата роля на ОССЕ.

5 септември 2014 г., Минск (Белорусия). Пресконференция след финала на Минските съглашения. Отляво надясно: премиерът на ДНР Александър Захарченко, руският посланик в Киев Михаил Зурабов, премиерът на ЛНР Игор Плотницкий, специалната представителка на ОССЕ за Украйна Хайди Талявини и експрезидентът на Украйна Леонид Кучма.

В своите 12 точки Съглашението предвижда „особен статут“ на двете републики, който да бъде въведен в действие чрез закон! Ето най-важните текстове в Протокола:

Точка 1. Да се обезпечи незабавно двустранно прекратяване на прилагането на оръжия;

Точка 3. Да се проведе децентрализация на властта,  в т.ч. чрез приемане на Украински закон „За временния порядък на местното самоуправление в отделни райони на Донецка и Луганска област“ (Закон за особения статут);

Точка 4. Да се обезпечи постоянно действащ мониторинг на украино-руската граница и верификация от страна на ОССЕ със създаване на зона за сигурност в приграничните райони на Украйна и Руската федерация;

Точка 9. Да се обезпечи провеждането на извънредни местни избори в съответствие с украинския Закон за особения статут;

Точка 10. Да се изведат незаконните въоръжени формирования, военната техника, бойците и наемниците от територията на Украйна;

Точка 11. Да се приеме програма за икономическото възраждане на Донбас и възстановяване на жизнеността на региона;

Останалите точки третират верификационните функции на ОССЕ, личната безопасност на участващите в преговорите, освобождаване на заложници и размяна на военнопленници, подобряване на хуманитарната ситуация в Донбас.

Нито едно от тези договорености не беше изпълнена от Киев. По руско-украинската граница нямаше и следа от ОССЕ. Групите на международните наблюдатели влязоха в Донецка и Луганска област с автобуси от Ростовска област и при пресичането на границата не видяха нито един служител на тази организация. Граничен контрол имаше само от руска страна, осъществяван от руски граничари и митничари.

Нищо не беше направено за подобряване на хуманитарната ситуация, напротив. Донбас е подложен на геноцид от началото на април, когато ДНР и ЛНР се учредиха като независими субекти.

Да припомним, че на 6 април 2014 г., след завземане на сградите на областния съвет и на службата за сигурност на Украйна (СБУ), около 10 хиляди граждани на Луганск приеха декларация за независимост и издигнаха (за пореден път) руското знаме на покривите. Донецк обяви независимост на 7 април 2014 г. Същия ден и.д. президентът на Украйна Александър Турчинов даде начало на „анти-терористичната операция“ (АТО) срещу тях. Това беше чисто обявяване на война на рускоезичното население на Донбас. Оттогава Донбас е в икономическа блокада. Не се изплащат пенсиите, детските надбавки и всички социални придобивки. Забранен е внос-износът от и за ДНР и ЛНР. Украинските банки получиха забрана да работят с рубли. Още на 26 февруари бе направен опит със законопроект да се забрани ползването на руски език на публични места. В магазините няма почти нищо, в аптеките няма лекарства

Иногурацията на президента на ДНР Александър Захарченко, командвал опълчението на Донецка област.

 

Наблюдателите на партия АТАКА в Донецк установиха, че за изминалото време от април до края на октомври в Донецк  от гладна смърт са починали 10 лежащо болни. До края на октомври броят на бежанците от Украйна в Русия надхвърли 1.2 милиона.

Те живяха в палаткови лагери в Ростовска, Белгородска и Воронежка област. Със застудяването на времето голяма част от тях бяха разквартировани в детските лагери по цялата територия на Русия, хиляди завинаги се отказаха да се върнат в Донбас и заминаха за Сибир, където Москва им осигурява жилища и работа на големите инфраструктурни  проекти. Малка част се върнаха в завзетите от опълченците градове и села на ЛНР и ДНР. Други са приютени от роднини в Киев, Харков, Одеса.

Според регистрите на населението отпреди войната, в Донецка и Луганска област живеят около 6 милиона украински граждани. Но трябва да се помни, че ДНР заема едва една трета от територията на административната Донецка област, а ЛНР – една трета от Луганска област. В тях към момента живеят не повече от 2.5 милиона. Това население отказа да участва в общоукраинските избори на 26 октомври, на които Петро Порошенко бе избран за президент, защото не признава неонацистката власт в Киев.

Игор Плотницкий, президент на ЛНР.

Заради разпръскването на народа секционните комисии на 2 ноември правеха дълги допълнителни списъци на гласоподаватели. Всички, които са гласували, получават право на социални помощи за ликвидиране на последиците от войната. Около 140 хиляди бежанци гласуваха интернет и по пощата.

Изборите минаха при пълен ред и спокойствие при избирателна активност над 70%. Не се чу нито един изстрел. Бяха осигурени над 560 избирателни секции, с кабини за тайно гласуване и прозрачни урни, отдалечени на 6-8 метра от масата на СИК. Медиите имаха пълен достъп до избирателите и СИК. Никой не гласува по принуда, напротив. Хората чакаха на опашки по час и половина, за да гласуват. Пред секциите в Донецк и Горловка свиреха и пееха самодейни състави. Това не бяха просто избори. Беше всенароден празник.

На добър час, горд и независим Донбас!

 

 

Вашият коментар