СВЕТОВНИЯТ РЕД ПО ПРАВИЛАТА НА ЧАСТНАТА АРМИЯ „БЛЕКУОТЪР“

източник: vestnikataka.bg

 

ПРИВАТИЗАЦИЯТА НА АМЕРИКАНСКИТЕ НАШЕСТВИЯ ВОДИ ДО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЧАСТНИТЕ ВОЕННИ КОМПАНИИ

 

Кели Влахос

 

След 10 и повече години войни в Афганистан и Ирак най-сериозното до­стижение на Амери­ка е това, че тя върна световния ред в Средновековието. Това е малко преувеличено, но бивши­ят десантчик от армията на САЩ Шон Макфейт, който след това е работил в Африка в компанията „Dyncorp International”, а сега е доцент от националния универси­тет за отбрана, неотдавна напра­ви изследване, свидетелстващо, че заради привличането от Пента­гона на подизпълнители за воде­нето на войни бойните действия влизат в нов етап. В него изклю­чително много новообразувани частни компании удовлетворяват търсенето на наемници за бурно разрастващия се световен пазар на военните конфликти.

„Сега, когато Съединените щати отвориха тази търговска ку­тия на Пандора – пише Макфейт в своя труд „Съвременният на­емник: частните армии и тяхно­то значение за световния ред”, – частните войници от всички цветове и нюанси излязоха на светло и водят война заради пе­чалбата”.

Макфейт нарича тази епоха „Неосредновековие”, „Много­полюсен световен ред без цен­тростремителна държавна сила, чиято характерна черта е пре­сечната точка и взаимно насло­жените компетенции, авторитети и преданости”. Държавите няма да изчезнат, казва той, „но те ще бъдат значително по-малко, отколкото преди сто години.” Той сравнява това ново явление с онзи ред, който е съществувал в Европа до усилването на нацио­налните държави с техните неот­менни редовни армии.

В своето интервю за „The American Conservative” Макфейт отбелязва, че е невъзможно да се пренебрегне приликата меж­ду онзи период от историята и днешния ден, когато по цял свят процъфтяват частните военни фирми. Тяхното възникване в съвременния им вид той обясня­ва с кампанията за приватизация след края на Студената война, която Вашингтон и Лондон, пре­върнали се в пионери (първопро­ходци) в намирането на външни подизпълнители във военната сфера, сериозно започнаха през 1980-те години. През времето когато САЩ решиха да нахлуят в Ирак и да останат там, техните намалели в мирно време въоръже­ни сили не можеха да издържат на натоварването. Вашингтон за­почна все по-често да привлича подизпълнители за водене на вой­на и нейното поддържане.

Когато започнаха войната в Ирак политическите ръководители, мислеха, че тя ще продължи само няколко седмици. Те се оказаха пред ужасен избор от три вариан­та: „Преждевременно изтегляне на войските, обявяване на мобилиза­ция, както по време на виетнам­ската война… или да дадат войната на външен подизпълнител. И те предпочетоха третия вариант – пише Макфейт. – Затова сега сме в такава ситуация и затова тя не може да се контролира”.

„Този отрасъл ще се съхрани. Никъде няма да изчезне”, заяви бившият сътрудник на „Dyncorp” Макфейт. Въпросната компания е правила първите си стъпки в Бос­на. „Dyncorp” преуспява, става един от основните подизпълни­тели на Вашингтон в областта на сигурността и възстановяването на Афганистан и Ирак, въпреки непрекъснатите обвинения в за­вишаване на цените и в некачест­вено изпълнение на договорните задължения.

Може би най-скандална от всичките организации подизпъл­нители стана „Блекуотър”, която, много години преди да смени принудително името си, отхвър­ляше всички обвинения в моше­ничество, насилие срещу граж­данското население и убийства. Но четирима нейни бивши охра­нители бяха обвинени в убийство във връзка с масовото насилие над 17 иракчани на пл. „Нисур” през 2007-ма година.

Основателят на „Блекуотър” Ерик Принс ловко извърташе и лавираше. Няколко пъти преи­менува компанията си (тя вече не се нарича „Блекуотър” , от­начало беше преименувана като „Хе”, а сега се нарича „Акаде­ми”). Той управлява твърде ус­пешно и редица други фирми по сигурността, финансирани както от държавната софра, така и от други източници. Едно от него­вите творения са антипиратски­те действия в Северна Африка.

Като заминава през 2010- та година от САЩ в Абу Даби (заради редица федерални об­винения и искове към „Блеку­тър”), Принс застана начело на управлението в компанията за сигурност „Сарасен Интер­нешънъл”, която се състои от закоравели и опитни наемни­ци, наети през 2009-та година за обучение на местните сили в сомалийския Пунтленд и за охрана на президента на крех­кото централно правителство в Могадишо.

През 2011-та година ком­панията „Сарасен” беше офи­циално изгонена от Сомалия, когато я обвиниха, че наруша­ва ембаргото за доставка на оръжия. Но, както се вижда от документалния филм на Дже­реми Скахил „Мръсните вой­ни”, и през 2013-та година из­общо не е ясно дали „Сарасен” е напуснала Сомалия. Напълно е възможно тя да действа досе­га в тази страна заедно с някои други частни военни компании, включително „Динкорп”.

*Американската частна военна компания “Блекуотър” си спечели слава на организа­ция, в която първо стрелят, а после не си правят труда да питат. Те работиха в Ирак, в Афганистан, а и сега в Украйна

 

Наемниците бяха повече от редовната войска в Ирак и Афганистан

В Ирак и Афганистан Съеди­нените щати се ползваха и от услугите на подизпълнители – частни военни компании (ЧВК), по-често, отколкото във всяка друга война за цялата си исто­рия. През 2010 година в зоната на военни действия те имаха по­вече частни наемници (207 000), отколкото американски военно­служещи (175 000). По думите на Макфейт през Втората световна война частните подизпълнители са представлявали само 10 на сто от общата численост на въ­оръжените сили. От 1999 годи­на до 2008 година, когато тези войни са в разгара си, разходите на Пентаго­на само за един вън­шен подиз­пълнител са се увеличи­ли от 165 до 466 милиар­да долара годишно . Опитите за контрол над този процес са слаби и жалки, за което невед­нъж свидетелства генералният инспектор на Пентагона. Да се регулират контрактните организа­ции и да се въведе за тях кодекс за поведение също се оказва из­вънредно сложно. Този отрасъл си остава непрозрачен и недостъпен в частта, която е най-важна – фи­нансовите въпроси.

 

УЧРЕДИТЕЛЯТ ЕРИК ПРИНС С ПРОЦЪФТЯВАЩ БИЗНЕС

Това е свят, в който Принс процъфтява. По думите на Макфейт „нетрадиционната война” започва да става все по-честа от „традицион­ната война”, тъй като от 1965 година броят на междудържавните войни е намалял сериозно, а броят на вътрешните конфликти е нараснал три пъти. Поради това през последните 15 години държавите, неправителствените орга­низации и корпорациите започват все по-чес­то да използват услугите на частни военни компании. Използват ги за защита на кораби по морските пътища, нефтените находища в пустинята, за осигуряване сигурността на хуманитарни мисии, за подготовка на армии за война с партизани и въстаници, а също така и за охрана на посолства, военни бази и дворци в целия Близък изток извън пределите му.

САЩ по никакъв начин не са се отказали от услугите на ЧВК – те продължават да охраня­ват дипломати в Афганистан и Ирак, да обу­чават чуждестранни армии и да провеждат разузнаване. В днешно време, както твърди Макфейт, те са станали по-мобилни. Снабде­ни са с по-добра техника за осъществяване на операции зад граница, в сравнение с военни ве­домства, които им плащат парите. Общест­веността няма възможност да контролира дейността им и това създава възможности за злоупотреба, както се е случвало вече с амери­кански военнослужещи.

„Това, че частните военни компании ще се запазят и ще продължат работата си е истина или печална истина, и зависи от отношението ви към тях”, казва старшият научен сътруд­ник на проекта „Войни на бъдещето” от фонда „Нова Америка” Питър Сингер, написал книгата „Корпоративните войни – развитие на частния военен отрасъл”.

Като допълнение можем да кажем, че част­ните армии не действат по правилата за во­дене на война и според международните кон­венции. Тук най-нагледен пример е Ерик Принс. ЧВК могат да се крият в страни с най-ниски стандарти, изисквания и норми. Те имат дос­тъп до международната търговия с оръжие и притежават достъп до най-нова военна тех­ника, включително безпилотни самолети. Те създават опасност за цивилното население, а действията им винаги са непрозрачни. „Зако­нът за свободен достъп до информация може да се отнася до ЦРУ, но е неприложим в частна­та сфера”, казва Макфейт.

Какво трябва да се прави? Макфейт смята, че е невъзможно да се забранят ЧВК или да се накарат да се подчинят и да работят по пра­вилата. При това положение те ще преминат в нелегалност и ще се влеят в сферата на прес­тъпния свят. Сега американските ведомства съзнателно наемат компании със съмнително минало. Те се ползват от услугите на частни подизпълнители за провеждане на секретни операции, които могат да предизвикат скан­дал. Сред тях са разпитите на задържаните в Абу-Гариб, а също и тайната програма за по­ръчкови убийства, която ЦРУ провежда с учас­тието на „Блекуотър”. И едва ли някой сега ще повярва, че инициатор за положителни промени в тази сфера може да стане самата държава.

 

 

Вашият коментар